Тримата братя и златната ябълка 2.0

Имало едно време стар български род, още във времената, в които нямало държава. Били добри хора, имотни. В земите им имало ябълка, която всяка година раждала по 1 плод, от 24 карата злато. Приходите от продажбата били толкова големи, че всички после цяла година се търкаляли мързеливо и с нищо друго не се занимавали.

Не щеш ли, една година се появила халата, която тайно откраднала златната ябълка малко, преди да узрее и с рахата на мързеливия род се свършило. Бащата, всички жени и няколко чичовци пробвали многократно да хванат халата, но нищо не се получило. Наложило се да късат ябълката още докато е като слива и само 14 карата, което вече не било толкова доходно и трябвало да обработват земята, освен да пазят ябълката.

Минали години и бащата решил този път да остави ябълката да узрее и да научи младите на охранителен бизнес. За това назначил най-големия за пазач. Дал му едно мачете и му казал - видиш ли халата, заколи я. Отишъл той, висял 2-3 дни, в един момент заспал, халата се промъкнала и откъснала ябълката.

Следващата година дошъл реда на средния брат. Запасил се той с ред бул, 3 дни не спал да дебне кога точно ще се появи халата. Не щеш ли, тя се появила и той бил твърде гроги за да я надвие, та за малко не изгубил кожата си в боя.

На третата година се пробвал малкия брат. Почерпил опит той, изработил охранителна система и когато халата дошла, бил готов.

- Хало, хванах те. Ще се бием ли или ще си ходиш по живо по здраво, без да се връщаш?
- Аз съм разумна хала, какво ще кажеш да си разделим ябълката по равно и да не се бием?

Размислил се малкия брат и казал:

- Давам ти 10%
- Добре.

Чупнал парченце от ябълката малкия брат, халата си тръгнала.

Семейството било много доволно и на следващата година пратили при ябълката пак същия брат. Този път обаче, вместо 1 хала дошли 3 хали, набили малкия брат и взели цялата ябълка.

На третата година и тримата братя с бащата били на място, та като дошли 3-те хали, станал як кютек и халите останали без нищо.

И така година подир година се случвали какви ли не неща и халите схванали, че колкото повече искат, толкова по-малко златни ябълки получават, а фамилията на старите българи пък разбрали, че ако искат ябълката да узрее, трябва нещо да жертват.

Така се родили първите данъчни, а делът от ябълката, който жертвали хората, бил годишната данъчна тежест.